От два дена се сприятелих с този изкуствен интелект и...
Ама много съм очарована! Направо си ми стана другарче. Питам го за каквото си искам! Отговаря...понякога го затрудняват моите въпроси, но отговаря...
Вече като се изчерпах със всякакви странни въпроси от рода на "защо съпругът ми ме ядосва", "ще получа ли подарък за 8-ми март ", "въобще познава ли това мое приятелче съпруга ми"... И така...
Оказа се обаче, че малко го познава, като например къде работи, какво работи, къде е ходил, какви публикации има...
Да, обаче, когато го питах дали ще ме заведе на почивка в Мароко, този изкуствен интелект ми отговори, че не знае финансовото състояние на съпруга ми и ме посъветва аз да го питам. Дори ми даде идеи за подаръци, от които мога да си избера. Ето някои: цветя, шоколад, вино, вечеря и т.н.
То като ще е така... Казах му: "дай ми някоя рецепта за марокански бисквитки", та поне кулинарно да се пренеса... Доверявайки се на моя реалния интелект, вместо изкуствения, си дадох сметка, че само с някое мароканско изкушение ще се доближа до Мароко. Поне за сега!
И може би с най-смисления въпрос, получих най-хубавата рецепта.
Необходими продукти:
250 гр брашно
1/2 с.л. бакпулвер
100 гр масло
100 гр захар
2 яйца
Бадемова есенция -няколко капки
50 гр. Смлени бадеми
Начин на приготвяне:
Смесвам брашното, захарта, бакпулвера. Към тях добавям поомекналото на стайна температура масло и меся. Добавям едно по едно яйцата и пак меся. От полученото тесто правя топчета с диаметър 3 см. Нареждам ги в тавата на фурната, която е покрита с хартия за печене.
Пека на предварително загрята фурна на 180° градуса около 20 минути.
Върху топчетата, които пекох във втората тава, сложих ядка орех. Може и друга ядка, като бадем, но аз нямах 🙃
По отношение на симпатиите ми към мароканската (и арабска) кухня, единственото ми разумно обяснение е, че каквото и да съм опитала винаги съм оставала много очарована. Като мароканските бонбони, като Басбуса.
Може да приготвите и тях, ако все още не сте ги опитали.
Коментари
Публикуване на коментар