Кифлички с локум

Не обичам много да меся, но днес сутринта ми се домеси. 

Дъщеря ми ще пътува тази нощ и друго си е мама да сложи в чантата нещо домашно приготвено. Та, кифлички с локум ще й сложа. 

До Брюксел ще ходи детето, на посещение в Европарламента и се вълнува. Нищо, че летните й ваканции минаха в Брюксел и си го знае като свой.

Сега е друго! Повече се вълнува, защото е приета специалност Международни науки в Холандия и този тип институции тепърва превличат интереса й. 

Ами какво да кажа ...

Дано й се случат нещата с лекота като моите кифлички с локум. ♥️

И съм сигурна, че след година ще са й омръзнали френските готови кроасани и ще й липсват моите кифли. Но и за това съм помислила. От Хага ще отскача до Брюксел, пак. Мама ще й приготвя каквото пожелае. И друг път съм казала, че майка е уникална домакиня. Винаги има време за всичко. Но накрая ще пиша пак за нея.

Сега рецептата...

Необходими продукти:

600 гр. Топло Мляко

1 кубче мая

4 супени лъжици захар

9 супени лъжици брашно

Кутия и половина локум за пълнеж (в някои сложих топено сирене, в други шоколадови капки)

100 гр олио 

1 кг брашно 

120 - 150 гр Масло (маргарин за готвене)

Ванилия

2 бр. Яйца (само жълтъците)

Пудра захар за поръсване 

Начин на приготвяне:

1. В млякото сложих 9 с.л. брашно, захарта и маята. Изчаках 20 минути да шуппне.

2. Прибавиха олиото ванилята и започнах да постепенно да добавям брашното.

3. Постепенно добавях и маслото (маргарина).

Готовото тесто оставих да втаса 30-40 минути.

4.Когато тесто почна да ме търси, го разделих на 4 (ок. 465 гр парчето).

5. Всяко парче разточих и разделих на 8. 

6. Всяко парче локум разделях на 2, правих на фитили, слагам във всеки триъгълник и навивам на кифлички.

7. Отгоре ги намазвам с жълтък, който леко съм разредила с капки олио и мляко.

8. Пека в предварително загрята фурна на 200 °. След 5 минути намлям на 180 °. 

Тези, в които сложих сирене, поръсих със сусам.  А другите накрая като изстинат с пудра захар.

Ами ще яде детето, вкусни кифлички. 

Но, докато чаках да втаса тесто написах и стих. Доста иронично към мен, но голяма краста ми е това готвене за сметка на другата домакинска работа. Ще го споделя разбира се ...

Та в този ред на мисли се връщам, когато в началото казах, че мама има време винаги за всичко!

На 63 години е, работи, готви, чисти, пере, подържа къща и градина и във всяко едно отношение е по-добра от мен! Перфектна е!

Не защото ми е майка, а наистина не признавам някой над нейните умения.. Т.е. да прави всичко това по най-перфектния начин, а не защото трябва.

А, аз готвя... 🤗

След като написах всичко това, ставам малко да поразчистя 😉