Пак от приятелка Неше имам рецептата. А в нейната тетрадка беше записана като Поучи "Айлин" . Тя ги е кръстила пък на приятелка, от която ги има... И така, дълга и широка. Всичко е на приятелска основа.
А, при нас на днешни ден Арифе се раздават питки, мекици, катми. Доколкото знам, това е за тези, които вече не са сред нас. Та, и аз имам любими, физическата липса на които, не променя любовта ми към тях. Но определено липсват. Баби, дядовци, братовчед, свекър ми. Нека бъде за тях...😢
За моите любими хора ... За покой на душите им. ♥️
Аз направих доза и половина. Така че може да я увеличите защото питките свършват много бързо. Излязоха 25 питки.
Необходими продукти:
*Мая кубче и половина;
*2 яйца + 2 жълтъка за намазване
*1 1/2 в. чаша мляко (200 мл е обема чашата);
1/2+ в. Чаша олио (малко повече от половината)
1 с .л сол
3-4 с.л. захар
Брашно колкото поеме. Да стане меко, леко лепкаво тесто, което да може с мазни ръце да се оформя.
Сусам, маково семе, чороту за поръсване
150 гр.напрошено сирене.
Праву се кладенче от брашното и всичко без сиренето слагам вътре. Включително и маята -натрошена. Омесвам тестото оформям малки топки като мандарина като вътре слагам натрошено сирене. Нареждам върху тавата, която е покрита с хартия за печене. Покривам ги и изчаквам 30-на минути. Намзвам ги със жълтък, поръсвам и пека в предварително загрята фурна на 250°. Страхотни са. Винаги пухкави, дори на следващия ден.
Знам,че ме гледат и виждат и колкото и шантаво да звучи понякога си представям и какво си говорят или какво биха ми казали.
Например: баба ми по баща е удивена от моите кулинарни умения и сигурно се чуди...аз ли ги готвя, как така...🤗🤔 Най -обективния човек, който познавам. Най -справедлива беше...⚖️
Другата ми баба пък, я убеждава, че приличам на майка и на нея по това отношение. Тя е винаги пристрастна (но в наша полза). Щом съм нейна внучка, значи е възможно.
Дядо ми въобще не ги слуша, защото сигурно си лафи с някоя по-млада баба. Коцкар си беше.
Братовчед ми, 100% е на концерт на Майкъл Джексън.
А, свекър ми... Гледа отгоре и се радва,че правя любимите му питки, които последно не можа да ги опита. С възхищение се удивлява на това малко същество до мен, което ми помага като ги правя, и на което не можа да се нарадва. 😭
.
И след 5 години, аз не мога да приема,че дъщеря ми няма да е познава един прекрасен дядо като него... ♥️
И така несъзнателно, уж за питки пиша, пък изредих толкова много приказки. Може би на днешния ден, ми дойде добре да си ги спомня по този начин.
Коментари
Публикуване на коментар